10 / 100 ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ

РАЗДЯЛА

ДЪЖДЪТ ръми, ръми. Един баща
с жена, с дете се връща през полето.
Детето на гърба му със ръце
с доверие през шия го прегръща.
Те имат дом, те имат своя къща,
там някъде във крайния квартал,
какво че дъжд ръми,
какво че има кал?

Аз заминавам, тръгвам скоро сам,
и ти сама оставаш тук, любима.
Дали ще се завърна, и дали
ще можем някога, да бъдем трима,
в такава нощ, когато дъжд ръми, -
и ласката на мъничка ръка
да пръска светлина по моя път?

Светът какво е без да се обича?
В широкото поле ръми дъждът
и по лицето ми студен се стича.


ТОЗИ ЗАЛЕЗ портокален, чист,
ще намеря ли и там, в Париж,
или в дим ще бъде той опушен?
И дали, в градина нейде сгушен,
ще усещам в топъл слънчев ден,
както днеска, че седиш до мен?

Светлините на града пред нас
и в Париж ли близки ще блестят?
И дали и там и скръб, и жажда
ще пробужда в дух и плът
влак далечен със тревожен глас?

Топла пръст, трева уханна, мека
в някой кът дали и там ще има?
Кой ще бди над мойта самота?
Кой духа ми вечер ще приспива?
Със каква ръка в Париж, любима,
бих могъл да заменя ръката,
твоята ръка, която лека
кротко в мойта тук сега почива?


ТИ СЕ ВРЪЩАШ, малко слаб и блед,
от страната дето аз отивам,
от далечния жадуван свят.
Твоето лице във полумрака
със набрана светлина блести.
А гласът ти - равномерен, същия, -
и вървежът ти - като преди.
Със какви ли мисли тук се връщаш?

Не намери ли и там в човека
поне лека искрица достойна
за любов и малка земна вяра,
или сбрани в теб тежат безмерно
разочарования безбройни?


Спряхме се на тротоара.
Ти се връщаш, аз отивам там.
Никога не сме били другари,
а защо стори ми се тъй близък
и сред толкоз хора сам?



КАПКА

На Атанас Далчев, 1929

От синята небесна тишина
порониха се чисти едри капки,
затупаха в праха, по мойта шапка
и на ръката ми се спря една.

Тя е дошла от толкова високо,
та нейното око е още чисто.
Защо смени лазурите дълбоки
със тоя прах ти, бисерно мънисто?

Дали помисли, че и тука има
лазури, вечност в погледа под шапката?
Ако е тъй, напразно си дошла,

че те са тука тъй непостижими.
Докосвам с устни и изпивам капката,
частица от небесната душа.


 

НЕПОЗНАТИЯТ

В памет на Б. Шивачев

При залез слънце аз те виждах често
самичък на високия балкон,
изправен на едно и също место
срещу залязващия небосклон.

Какво ли съзерцаваше тогава?
Далечните ли хора и земи,
израствали във сломена сами,
които ти от скитане познаваш?

Или сломен не искаше освен
да се окъпеш в светлина и нежност,
скръбта си да разсееш във безбрежност
да се простиш така и с тоя ден?

Или с надежда бликнала в сърцето
издигаше ти поглед над града,
там, дето — черни точки — по небето
летяха птици в златната вода?

Но ето, че без жал зад планините
последната ти вечер догоре.
Дали по-леко е да се умре
след като дълго по света си скитал?

И днеска пак огрян балконът свети
пред залеза, но теб те няма там,
и чувствувам, че днеска по съм сам
пред тия волни птици по небето.



СНЯГ В ПАРИЖ

Тази вечер - каква изненада -
тоя черен Париж побелял!
Бели, чисти са всички площади,
светъл сняг е навред навалял.

През огромния град ще премина,
покрай мене снегът да блести!
Светъл поздрав от мойта родина,
колко дълго ми липсваше ти!

Това бяло писмо ми донесе
светлината на родния край,
аз отново съм бодър и весел,
снежна топка държа във ръка.

Във градинката Монж, в сняг изсечен,
с бяла шапка ме среща Волтер.
Гледай, дишай ти снежната вечер,
утре пак тоя град ще е чер.




СИМПЛОНСКИЯТ ТУНЕЛ

Няма край тоя бяг под земята.
Тук при нас тишина, светлина,
а навън глух тътнеж в тъмнина
и от лудо движение - вятър.

О, Симплонски тунел, с тежък мрак
като вена във земната гръд!
Към незнайно сърце с тоя влак
колелата напред ни влекат.

Няма вече под родни лазури
да приседна на светлата пръст,
да погледам врабеца чевръст,
песента му свободна да чувам!

Сякаш вече сме вън от света,
от лазурно небе и родина.
Но във джоба си пазя цветя,
расли в слънчева светла градина.

С трепет вземам от дрехата стара
да подъхам цветята, увехнали.
Те ме лъхат със дъх на утеха
и ми спомнят софийската гара.

Колко малко ни трябва в света
за утеха дори под земята -
от любима девойка цветя
и надежда, че тя ще те чака,
и забравяш тунела и мрака,
и квадратната нощ зад стъклата.

ЩУРЕЦ

Вървях из улицата шумна
и в миг дошла със вечерта
ме лъхна мисълта безумна,
че аз съм нищо във света.

И все едно дали живея!
Завих на ъгъла, но там,
от хората забравен, сам,
един щурец дочух да пее.

Загледан в пъстрия народ,
аз слушах дълго песента му,
щастлив бе той под тоя свод
със няколко тревички само.

Той улицата в миг надвика
и заразправя ми унесен,
че тук едничкото велико
е чистата и проста песен.




У ДОМА

Колко близко ми е всичко тук,
сякаш днес от сън се аз събуждам.
Слушам родна реч и роден звук
и забравям образите чужди.

Иначе листата тук шумят,
птиците по български запяват
и край мен трамваите звънят
с весел звън като че поздравяват.

Със усмивка кротка ти дойде.
Нищо, че си малко закъсняла.
Само с теб ли? - Имам тоя ден
среща със родината си цяла.

Среща със безбройните неща,
със които мълком разговарям,
с къщи, и градини, и листа,
с бедни скитничета и колари.

Тръгваме сега един до друг,
аз се чудя сам на свойта верност.
Как, защо пак нужна си ми тук?
Между нас лежеше свят безмерен.

Зная, зная: всичкият ми плам,
мислите ми са били нетрайни,
чужденките, що обичах там,
бяха дъх на вечери омайни.

Днес сърцето ми е у дома
и тупти във нова, бодра младост,
днес не е душата ми сама
в жаждата за нова, обща радост.

Вярвам: в слънце ще блести светът,
вярвам в твоята любов, момиче,
вяра има само в роден кът ­
и света чрез него аз обичам.




УСМИВКАТА

Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва (2) към човека.

И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.

Усмивката.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва (2) към човека.
Усмивката.

(Текст на популярната песен на група „Трамвай № 5” с музика от Митко Щерев)

 



Уважаеми,
„АРТ_КНИЖАРНИЦА” Ви информира, че

Секцията по нова и съвременна българска литература
към Институтa за литература при БАН организира

Юбилейна научна конференция посветена на 100 г.
от рождението на Лъчезар Станчев и други юбилеи в 2008 г.


Желаещите да участват могат да се включат с доклади .
Ще се проведе на 9 октомври (четвъртък) 2008 г. от 9.30 часа,
в музей А. Каралийчев, бул. Васил Левски № 60.
Заявки за доклади до 1 октомври на адреси:
ivaylo .d @abv .bg – н.с. д-р Ивайло Христов
r _chernokozheva @abv .bg – Росица Чернокожева
ludmilamalinova @yahoo .com – н.с. д-р Людмила Малинова
Подробности потърсете от организаторите.


Допълнително от Арт книжарница:
10 / 100 Лъчезар Станчев................. Биография.................. Критически отзиви

„АРТ_КНИЖАРНИЦА” предполага, че темата е интересна във връзка с
лъчезарната поезия от 30-те години, забележителната близост с начеващия поет Вутимски
и филма „Дзифт” – своеобразна реплика на „Дзифт” (цикъл стихове от „Хора по стрехите”, 1935 г.).

„Поета на 30-те години” е бил оценен с най-значителните награди на своето време.
Подготвя се възможност за публикация на доклади и изказвания.

Из документални записи „за поезията от 30-те години”:

Валери Петров (2004 г.): „...Помня, че много го обичахме. Тогава последната негова книга, която ние четяхме беше “Хора по стрехите”. Още си спомням корицата й нарисувана от Борис Ангелушев. Помня един млад строителен работник с тесла в ръцете. И не само това помня, а помня още, новия за нас и особено очарователен освободен стих, тук-таме с някоя рима, начупения ритъм на неговите стихове от това време.
        Спомням си още финала на едно негово стихотворение, което много се носеше от ръка на ръка сред нас младите, което се отнасяше до хотел “Комерсиал”, някъде зад банята в тези квартали по това време, на нощния живот, на локалите, на проститутките. Помня, че то завършваше (мисля че го помнех до скоро):

Ще дойде ли поток от светлина,
широк и мощен, за да измие,
и теб “Комерсиал”,
и тая улица от мрак и кал!

Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме. А пък най-много Сашо Вутимски. Той беше се изхитрил и беше се запознал с поета и с това се издигаше над всички нас, които мечтаехме за същото. И това се отрази и най-много на неговата поезия, в която когато се вглеждаме, ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих, както казах разкрепостен и не само в неговата ритмика, но и в идеите на поета...”

 

Светлозар Игов (1998 г.): „...Впрочем, сам Лъчезар Станчев много точно е чувствал тази погрешност на критическите интерпретации и той се опитва по един тих и по един дискретен начин да спори с тези интерпретаторски грешки. На мен например ми се струва, че едно стихотворение, което ще си позволя да прочета, е едни опит за онова разграничаване от Далчев, което не всички критици забелязват. Защото в същата година, в която Далчев се връща от Париж, едва след това Лъчезар Станчев заминава натам. И ето, забележете едно стихотворение, което макар да не е пряко насочено към някой, на мен ми се струва, че е много показателно и че е всъщност дискретно посветено на Далчев, комуто Лъчезар Станчев посвещава и други, вече съвсем пряко посветени, стихотворения.

ТИ СЕ ВРЪЩАШ, малко слаб и блед,
от страната дето аз отивам,
от далечния жадуван свят.
Твоето лице във полумрака
със набрана светлина блести.
А гласът ти - равномерен, същия, -
и вървежът ти - като преди.
Със какви ли мисли тук се връщаш?

Не намери ли и там в човека
поне лека искрица достойна
за любов и малка земна вяра,
или сбрани в теб тежат безмерно
разочарования безбройни?

Спряхме се на тротоара.
Ти се връщаш, аз отивам там.
Никога не сме били другари,
а защо стори ми се тъй близък
и сред толкоз хора сам?

Това стихотворение е според мене съвсем пряка реплика към Далчев и то не само защото съвпадат отиващият и завръщащият се, но и защото тука е много точен в това стихотворение. Дори бих казал не е само автоинтерпретация, а интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат "безмерно разочарования безбройни". На тях Лъчезар Станчев противопоставя "любов и малка земна вяра". Това е противостоенето на тези двама поети...”
[Още...] Св. Игов, "Париж под слънце и благи думи...

Лъчезар Станчев – биографична справка от енциклопедия Уикипедия, 2008


 

Лъчезар Станчев (12. 9.1908 – 13.3.1992) е „поета на усмивката” изявен в 30-те години на XX -ти век, писател, преводач, журналист (основател на сп. „Славейче”) и автор на литература за деца.

С „кристална чистота на стиха” Лъчезар Станчев извисява любов и усмивка над градския „дзифт” и възвестява „пролет на булеварда”, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града. „Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме” си спомнят последователи от „звездната плеяда” ( Вутимски, Геров, Валери Петров,... поетите от 40-те години). Голямата годишна награда за поезия Лъчезар Станчев получава за „Земя под слънце” в 1939 г. , коментар от Йордан Бадев , в. ” Зора ”. Лъчезарният текст на песента „Усмивката” с музика от Митко Щерев е емблема на група „Трамвай №5”. Лъчезар Станчев е първият с рождено име Лъчезар.

Биография
.... ..Лъчезар Станчев е роден на 12 септември 1908 година в курорта Вършец и е петото дете на Донка и поета Дончо Станчев – Лъчезаров, учители, общественици и едри собственици на голям пансион за курортисти вила "Незабравка".
......Награда от СБП получава за дебют (на 22-години, 1930 г.) с „Безшумни дни” - рецензирана от Петър Динеков .

......Изключителна оценка за поезията на Лъчезар Станчев от колегите писатели е приемането му на първо място по брой гласове за член на СБП (председател Добри Немиров), след тайно гласуване в 1937 г., измежду 48 кандидати от Ран Босилек , Д. Б. Митов, Г. Цанев , Красински, Димитър Талев , Змей Горянин ..., до Радевски, Чудомир, Караславов ...
...... Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „ Златорог ”. Завършил френска филология в СУ ”Св. Кл. Охридски”, през 1937-39 с конкурс специализира френски език и литература в Париж, асистира на проф. Леон Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „ Заря ” с редактор Кр. Станчев.
.....Цикълът стихове „Париж под слънце” е награден от СБП на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов” в 1938 г.
.....След получаване на голямата годишна награда за поезия в 1939 г. Лъчезар Станчев е представен в антологията „Българска лирика” на Петър Динеков, 1941 г.
В 1941 г. прави подредба (заедно с Р. Мутавчиев) на патриотичната антология “Македония в песни” с предговор от проф. Ал. Балабанов и със стихове от Иван Вазов до неизвестния тогава Никола Йонков (Вапцаров за първи път в антология).
......Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин , Ран Босилек , Елисавета Багряна , Марио Жеков , Милко Ралчев, Георги Бакърджиев , Илия Бешков , Ненко Балкански , Васка Емануилова, Асен Разцветников , Атанас Далчев , Марин Големинов , П. Динеков, Ал. Муратов, П. Стъпов , А. Е. Баконски, Maurice Careme , Ал. Вутимски , Ал. Геров , Радой Ралин , ... ..Има удоволствието да даде път за първи поетични творби на Ал. Вутимски, Ал. Геров, Евтим Евтимов, ...
......На лъчезарната сватба в църквата „Св. София” , 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин .

......Основател е на списание „ Славейче ” (1957-1968, мес. тираж 120 000 броя). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи... Пиесата му „Вълшебното перо” е играна в „Народния Театър за младежта” (1966 г. в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов ).
......Върхове в палитрата на неговото значително дело като преводач са: най-почитания френски епос „Песен за Роланд” (" La Chanson de Roland ”), „Училище за жени”, Молиер, „Поетическото изкуство” от Боало, стихове и върховното „Джинове” от В. Юго, „Стихии” от Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, А. Е. Баконски, Ален Боске, Ана Бландиана...
......Десетки негови творби са преведени на дузина езици.

 Произведения за възрастни : Безшумни дни ( 1930 ); Пролет на булеварда ( 1933 ); Хора по стрехите ( 1935 ); Земя под слънце ( 1939 ); Очертания ( 1971 ); Пролетни водопади( 1988 ); Влюбени булеварди - подредба Р. Ралин( 1993 ); Париж под слънце и благи думи от съвременници( 1998 ), „Поета на усмивката” (със CD , 2008), „100 песни” (под печат 2008) и др.

Новини:

В броя от 14.2. 2008 на в. „Всичко за жената” журналистката Юлияна Костова под заглавие „Лъчезар Станчев вдъхновява Елюар да преведе Ботев” търси откриване на неизвестното местонахождение на надпис с четиристишие на Ботев (може би върху камък в Сорбоната в Париж?) и поставя въпроса: „Някой трябва да издири следите на реликвата?”.

През 2007 г. се навършиха50 години отначалото на сп. “Славейче”, основано и, през първите 11 години, редактирано “като частник” от поета Лъчезар Станчев. Феноменалният тираж от 120 000 броя месечно финансира СБП и става основа на културата за 5 поколения.

В книгата “The Relations between Bulgaria and Belgium from the World War II to Present Day” от Ал. Костов (София, 2007) начално място е отделено на културните отношения, показани чрез поетичното приятелство между Лъчезар Станчев (превел Верхарен - “Стихии” и “Възхвала на вятъра”, съвместно издание с преводи на Гео Милев и Багряна) и принца на поезията Морис Карем. Кореспонденция на двамата поети е подготвена за представяне в Нац. библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.

Песента “Усмивката ”- музика Митко Щерев и текст Лъчезар Станчев отново е връх. На концерта на “Трамвай № 5” в зала 1 на НДК (7.12.2006) тя беше изпълнена с участие на П. Петков и Любо от група “Те” в края на първата част и отново на финала заедно с публиката. “Усмивката” е в диск “Дългото пътуване” - 2007.

В статия за българската поезия в сп. „Aujourd'hui poeme” (Paris, 2006) под заглавие „Etre poete en Bulgarie: un titre” френската писателка Клодин Елф, участничка в софийската писателска среща, извежда тема „за диалога между поетите” от стиховете на Лъчезар Станчев, в превод от Ален Боске, сп. „Nota bene”, 1985 г. (заедно с преводи на Багряна и др.)

През май 2004 г. Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” представиизложба „Поета на усмивката”.

В 2003 г. БНТ излъчи филм за Лъчезар Станчев в поредицата „Национален календар”.


Критически отзиви

22.9.1930 г., Петър Динеков, "Безшумни дни, стихотворения от Лъчезар Станчев", в. "Литературен глас".
10.1930 г., ....Зах. Кам., , "Безшумни дни", сп. Провинция.
1933 г., ........Йордан Бадев "Нищо ново под слънцето. От Д. Чинтулов до Ас. Разцветников (най-младите Лъчезар Станчев и Младен Исаев), в. "Зора".
1934 г.,..........Милко Ралчев, "Критика на новата бълг. лирика".
1936 г.,..........Петко Росен, "Поезията 1936", в. Зора.
1937 г., .........Лъчезар Станчев, "Как Париж посреща свойте гости", в. "Заря".
1938 г., ..........Кирил Кръстев, "С българи в Париж", Изд. БП, 1988.
1938 г., ..........СБП, Анонимния литературен конкурс „Лидия и Иван Шишманови”, в. "Зора".
8.3. 1939 г., ..Лъчезар Станчев, "Вечер в Париж в чест на българския ПЕН клуб", в. "Заря".
8.4. 1939 г., ..Български новини от Пари ж, в. "Заря".
1939 г., ..........Георги Цанев, "СТАРИ И НОВИ ПИСАТЕЛИ НА НАЙ-ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ".
3.1.1940 г., ...Йордан Бадев "Щастливците от 1939." Литературните награди и насърчения, в. "Зора".
1940 г.,...........Nicolai DONTCHEV, "TERRE DE SOLEIL", par LATCHEZAR STANTCHEV, LA PAROLE BULGARE.
1941 г., ..........Гатю С. Никитов, "За Училище за жени", сп. Развитие.
1966 г.,...........Максим Наимович, "Емил Верхарен, Стихии", Превел Лъчезар Станчев, „Народна култура ", 1965 г .
1992 г.,
............Иван Радославов, Българска литература 1880-1930, УИ "Св. Климент Оридски", 1992.
1998 г., ...........Св. Игов, "Париж под слънце и благи думи...".
2005 г., ...........Св. Игов, "Кратка история на българската литература", Изд. З. Стоянов, УИ "Св. Кл. Охридски.


 

© Арт книжарница