|
в. Заря, 8.3.1939 ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ - Париж ВЕЧЕР В ПАРИЖ В ЧЕСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И БЪЛГАРСКИТЕ ИЗКУСТВА Париж, март. — Голямо е културното значение на скромния празник на българските изкуства и литература, организиран на 28 февруари от френския ПЕНклуб. Сред многобройните гости — французи, личаха видни личности, като: Жюлъ Ромен, Андре Терив, Бенжамен Кремийо, Люк Дюртен, проф. Леон Болийо, Пол Бастид, Анри Коне, Мамбре и известните художници; Пол Фарен, Пол Колен, Льофоконие. Имаше представители и от югославската и чешката легация от китайското представителство. От нашата легация приставаха г. и г-жа Радеви, г. полковник Иван Маринов (по-късно генерал и български главнокомандващ на войската в Отечествената война 1944-1945, Бел. ред.), полковник Ламуш, легационните секретари и пр. Чествуването стана в голямото здание на Пенклуба, където няколко салона бяха украсени с нарочно изпратени от България картини от Майстора, Стоилов, Б. Денев, В. Захариев, Бешков, Ив. Христов, Сир. Скитник, Маша Узунова и Георги Попов. Част от осветлението беше от светлинни вази на известния наш керамик Г. Бакърджиев. Жюл Ромен, председателят на съюза на ПЕНклубовете и (известен поет и много голям: романист и драматург, от когото нашата публика познава пиесата Кнок, която се играе в Народния театър, и който в миналата година беше наш гост и е един от инициаторите на тая вечер) отправи няколко сърдечни думи към гостите — пратеници на българския ПЕНклуб, като изказа мнението, че нашата Багряна е една от две трите най-големи световни поетеси. Проф. Леон Болийо говори върху съвременната българска поезия. Той направи кратък преглед на развитието на поезията ни от народната песен до днес, като се спря
по-подробно върху поезията на Дебелянов, Лилиев и Багряна, на чието творчество направи забележително верен и изразителен анализ от гледна точка на теми, идеи и музикалност. Младият артист Хусей прочете с много чувство по френските преводи на Дзивгов и Астровъ стихотворенията Към Солун от Дебелянов, Луна от Лилиев, Потомка и Моята песен от Багряна и откъс от разказ на К. Константинов. Г-жа Нина Стойчева повтори на български стихотворението Към Солун, Ел. Багряна прочете също на български стихотворенията си Потомка и Моята песен, с много простота и чист лиричен тон, което наложи абсолютно мълчание и французите следяха с видимо |
удоволствие музикалността на българския стих. Г-н Вл. Кутиков, от българската легация, прочете на френски на много хубав език и чисто френско произношение, хубавата си статия: Българската народна музика, с много добър анализ на народната песен, с илюстрации — преводи на френски. За доброто представяне на българската музика и песен, допринесе извънредно много с приятния си глас артистката г-жа Таня Начева, която на няколко пъти тя се яви да пее народни песни, музикално пресъздадени от г. Цанков, придружени на пиано от г. А. Бръшлянов. Накрая писателят К. Константинов благодари на френски, от името на Българския ПЕНклуб за хубавия прием. После група български студенти изнесоха няколко народни танци в красиви български носии. Тържеството продължи до 2 часа след полунощ, при свободни разговори, закуски и шампанско. Това, което най-много трябва да ни радва, то е, че една международна организация на поетите, есеистите и романистите. каквато е ПЕНклуба, с дружества в почти всички държави на света, се заангажира да чествува българското изкуство, толкова малко познато в чужбина. С организирането на тая вечер известният на цял свят писател — Жюл Ромен, един от най-ярките представители на съвременната френска литература, се нарежда в числото на големите приятели на България. Трябва да благодарим на българската легация в Париж, че се е погрижила да подкрепи ПЕНклуба и да й пожелаем и тя самата, при случай, да поеме и изнесе подобни инициативи, които са най-верния път за истинско служене на България.
|
