Йордан Бадев, в. "Зора", 1933 г. ???
нищо ново подъ слънцето
ОТЪ ДОБРИ ЧИНТУЛОВЪ ДО АСЕНЪ РАЗЦВЕТНИКОВЪ
Нищо ново подъ слънцето. Преди десетина години бяха обнародвани на няколко езици изследванията на единъ италиански литературенъ нсторикъ и дантологъ, Луиджи Вали, върху италианската поезия оть времето на Данте. Най-занимливъ въ тия изследвания беше изводътъ, че първообрази на така наречената авангардна, модернистична лирика - футуризъмъ дадаизъмъ и пр. могатъ да се намерятъ още преди 5-6 века. Съ образци отъ поета Маноело Джудео, които напомнятъ напълно модернистична стихотворна техника отъ наше време, и съ едннъ обшъ погледъ върху историчния моментъ, италианскиятъ ученъ установява, че такива главоломни отстъпления отъ класическата традиция еж болезнени явления не умора, преситеность и. уладъкъ следъ разцвътъ или следт. бурни обществени събития.
Няма съмнение, че лириката по цялъ святъ преживява и днесъ някаква криза. Не е вярно, че смелото новаторство —
набегътъ къмъ новъ стихъ
съ нова рима и иовъ ритъм или безъ
рима и безъ ритъмъ, е опить за превъзмогване на тая криза. Не, той е само една нейна проява. Защото да се руши ритъма — значи да се руши самата лирика.
Разбира се, ригьмътъ самъ по себе си не е поезия, но той е плета, на който се прикачватъ розите", както се бе изразилъ единъ французинъ, конецътъ, който свързва думите въ огърле, държи ги, одухотворява ги; той ги извлича огъ естествения и текущъ обратъ аа фразата; той озвучава гласнитЬ, и заостря крайния отзвукъ на думата. Ритъмътъ е вътрешниятъ животъ на стихотворната речь. Безъ ритъмъ няма стихъ. Да се пренебрегвать двата благодатни извора на художествена звучность въ лириката — ритъма и римата — значи да се върви къмъ неминуемо израждане, къмъ изчезване на тоя родъ прастаро изкуство.
У насъ къмъ ритъма все още има достатъчна почить. Малцина си позволяватъ свободата да го пренебрегвагь и въ всички случаи на такава волность пишатъ стихове, които са поезия само по външенъ видъ — четагь се като тежка проза. Те сочатъ
хрумвания, прищевки или може бн някаква ранна преситеность.
Слава Богу, че не са стигнали до епидемия. Повече и по-общо новаторство
имаме въ другия елементъ на лириката — въ римата. Избягва се традицията: така наречената класическа, яснозвучна рима въ полза на едно глухо, смътно, спънато съзвучие.
Ето, посягамъ на слуки. Въ една отъ най-хубавитЪ лирични сбирки, узлезли на български езикъ до днесъ:
—  „Планински вечери" отъ Асенъ Разцвeтниковъ имаме съзвучия: момъкъ — помощь; люде — очудеяъ; тишина — нощьта; лутатъ — небутанъ; пламенъ — храма; голгота — кротъкъ; мълчишъ — очи; срамно — храма и пр. пр.
Въ новата сбирка на г-ца Янка Митова„Пгьсень на живота", въ която намираме пЪсни, отъ които ни облъхва топлата и сърдечна непосредственость, сръщаме рими: брегове — морето; могъщо — връщамъ; ааслепенъ — неми; безкраен — тайни; преуморени — сьнь е, и пр.
  Въ последния брой (11— 12) на в. Вьршецъ четемъ стихове отъ двама млади поети все с такива нови рими
— отъ Лъчезаръ Станчевъ: река — сега; осребрена — мене; нея — смеехъ; трепетъ — тебе; и отъ Младенъ Исаевъ: отворило — хората; писъкъ притисна и пр.
Няма съмнение, че въ това новаторство на младите има подражание, но има несъмнено и едно чувство на досада, преситеность оть "старата" рима на Вазова, Славейкова, Яворова, Лилиева и Траянова и

жажда за оригиналность и новаторство.
И тяхното „ново", обаче, не е толкова ново, колкото сами си го представляватъ. Непълна, глуха, сиромашка рима ние имаме още въ времето на най-наивнигв наченки отъ стихотворна речь. Ето, въ познатата поема на Найденъ ГероваСтоянь и Рада четемъ: цвете — сърдцето; хора — скоро; години — двамина; п р и тъмня — земя; у Елена Мутева — очите —гората; у Р. Жинзифова: земя — шетамъ я; у Д. Чинтулова; здраве — направи; тебе — време; идещъ — видишъ; голямъ—бзлканъ; име —сине н пр. пр.
Ако тръгнемъ по пътя на развитието, ще трябва да кажемъ, че римата на Вазовъ—Славейковци е едно стъпало по-високо отъ римата на първите български стихотворци и че римата на най-новите български поети е връщане къмъ старото българско стихотворство.

Нищо ново подъ слънцето.

  Й. Б.