Максим Наимович

Емил Верхарен, Стихии.
Превел Лъчезар Станчев, „Народна култура ", 1965 г .

Днешният читател почти не познава този поет — отделни преводи на стихотворения от Верхарен сега са почти библиографска рядкост. А само преди няколко десетилетия той упражни извънредно голямо влияние и върху нашата литература. Едва сега читателят има възможност да се запознае сравнително по-цялостно с Верхарен благодарение новите преводи на Лъчезар Станчев.

В едно спретнато томче, издадено от „Народна култура" под заглавие „Стихии", са по местени преводи из повечето от книгите на Верхарен: „Фламандски стихове", Вечери", „Черни факли", „Халюцинирани полета", „При зрачни села", "Край пътя", „Градове октоподи", „Лица на живота", „Буйни сили", „Многоцветни блясъци", „Часове", „Червените крила на война"... Трябва да отдадем дължимото ма преводача — той се е постарал така да подбере най - характерното от огромното по обем творчество на белгийския поет, та да даде една сравнително пълна представа за неговия сложен и противоречив път.

Както е известно, Верхарен започна от позиции, близки на символизма и декадентското, за да достигне до рязко отрицание на капиталистическата действителност, до бурно откликване на борбите на работническата класа, до възпяване бъдещето на свободата. Периодът от 1892 година (когато той влиза в редовете на белгийската работническа партия) до началото на Първан световна война е вече период на зрялото му творчество, на разгръщане целия му блясък на един поетичен гений. И напълно заслужено Лъчезар Станчев е съсредоточил вниманието си върху преводите от този период — именно те съставят център на "Стихии". Тук намираме и най - добрите стихотворения на поета , извоювали му световна слава и признание : „Градските часовници", „Душата на града'', „Към бъдещето", „Тълпата", „Завоевание", „Часове"...

Лъчезар Станчев е съумял да предад е особеностите на Верхареновата поезия: нейната емоционална сгъстеност, нежна лиричност, граждански патос, самобитна образност. Това са преводи, направени с голяма любов, с вдъхновено проникване, със забележително поетично майсторство.

( Из сп . „Пламък ", кн . 5, 1966, с . 124.)