Страници от:
Св. Игов, Кратка история на българската литература, София, Изд. З. Стоянов, УИ ”Св. Кл. Охридски”, 2005 ... Облик на поетическото движение през 20-те години дава преодоляването на символизма (Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна). В противовес на индивидуалистичните настроения се появява един нов колективистичен патос (Смирненски, Гео Милев, Фурнаджиев, Людмил Стоянов, по-късно - пролетарските поети от 30-те години, и накрая - Вапцаров). В противовес на елегично-миньорните настроения - се разгръща един нов витализъм - Гео Милев, Фурнаджиев, Ламар, Марангозов, Багряна. В противовес на абстрактната, „отвъдна", символна образност и фантазиите видения - един предметен реализъм - Смирненски от „Зимни вечери", Далчев, Багряна, Марангозов, Лъчезар Станчев, поетите от 40-те години. В противовес на екзотизма и бягството от реалността - едно завръщане към нея - Далчев, Людмил Стоянов, Дим. Пантелеев, Багряна, включително и възраждане на интереса към родното - и примитива - Фурнаджиев, Багряна, Пантелеев, Ник. Ракитин, Марангозов, Ламар, Славчо Красински, Младен Исаев, та чак до стародавните видения на Вутимски и приказните стилизации на ранния Валери Петров.
.... Тази тенденция, програмирана в движението „Родно изкуство", ос вен в литературата намира израз и в пластическите изкуства (от Иван Милев до Владимир Димитров - Майстора), в театъра (Йовков, Рачо Стоянов) и музиката (Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Марин Големинов). .... Но тези нови насоки не се осъществяват само като антитеза на сим волизма, а и като синтез на неговите постижения - не само в майсторст вото на стиха, но и в съхраняването на индивидуално-изповедния лиризъм, продължаващ с нови нюанси традицията на лирическа изповед на Ботев, Яворов и Дебелянов. Изповедната психологическа лирика се съхранява дори у поети с колективистичен патос (като по различен начин се структурира отношението аз - ние у Смирненски, Гео Милев, Радевски, Вапцаров), както и у поети с предметно-обективистична нагласа (като Далчев, особено силни са изповедните интонации в късната му поезия). .... Субективната лирическа изповедност се съхранява (по индивидуално различен начин) у повечето значими поети на времето - от Фурнаджиев, Багряна, Разцветников, Пантелеев, Красински до Вутимски, Богомил Райнов, Александър Геров и Валери Петров. 376 |
Редом с новаторските поетични тенденции през този период създават зряло поетическо творчество и ред поети с по-традиционна лирическа нагласа. Приемник на Вазов в преклонението си пред природата, но без Ва- зовата родолюбива екзалтация, с по-успокоени емоции при срещите с нея, е поетът НИКОЛАЙ РАКИТИН (псевдоним на Никола Василев, 1885— 1934), учителствал дълги години в Плевен, самоубил се след клеветнически обвинения. Възхитен от красотата на природата, която усеща като уютно лоно на човека, изразител на мистичното сливане на човека с природното битие, облъхващ пейзажните картини с леки субективни настроения, навремени домогващ се до по-дьлбоки пантеистично-битийни прозрения, Ракитин е автор на десетки стихосбирки, чиито заглавия загатват лирическия му натюрел - „Под цъфналите вишни", 1911, „Животът може би е сън", 1911, „Преди да съмне", 1920, „В тишината на далечния град", 1923, „Лес", 1924, „Морско лято", 1924, „Зима при Вит" 1929, „Цветя от моите градини", 1925, „Дунавски сонети", 1939, „Капят листата", 1933 и др. Повлиян донейде от символизма, в руслото на един традиционалис- тки лиризъм остава поетът ТРИФОН КУНЕВ (1880 -1954), доста популярен и като фейлетонист, в чиято поезия има сантиментални любовни из поведи и стилизации в народен дух. Лирическите изповеди на ЙОРДАН СТУБЕЛ (псевдоним на Йордан Бакалов, 1879-1952) са емоционално сдържани, пронизани от лека тъга от дисхармонията на света. Стубел е и плодовит, и популярен детски поет. Още ред поети - МИНКО НЕВОЛИН (1881-1972), ЙОРДАН СТРАТИЕВ (1898-1974), ХРИСТО ЦАНКОВ-БОРИНА (1905-1967), ВЛАДИМИР РУСАЛИЕВ (1899-1973), ТОДОР ХАРМАНДЖИЕВ (1905-1995, ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (1908-1992), ДИМИТЪР ГУНДОВ (1906-1977) и др. - с различна степен на индивидуално поетическо осъществяване се движат в това традиционно русло, като някои от тях (Лъчезар Станчев) обогатяват творчеството си и с по-модерни лирически акценти. По-голямата част от тях се изявяват и като преводачи и творци на детско-юношеска поезия. Но значимите новаторски тенденции в поезията през междувоенната епоха се осъществяват далеч от лирическия уют на традиционализма, в резонанс с историческия драматизъм на времето, в атмосферата на остри социални, идейни и литературни сблъсъци. ... |