•• Божидар Кунчев: "УЧАСТ" И "СЪДБА" В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ

Далчев пише за Емили Дикинсън, че у нея "поетът съжителствува с философа". И при него е същото. Тъкмо философът му помага да разбере още по-добре човека на едно конкретно време, но и въобще човека. И от друга страна пак философът помага на поета да стане творчеството му надвременно. Това съжителство на поета и философа наистина прави Далчев неизменно актуален. Други поети, които разкриват по-злободневно и фактологично човешките драми на времето, най-често си остават в него. Пристрастени идеологически, с обяснимата, но безполезна илюзия, че творчеството им трябва да бъде документ за текущите конфликти и страсти, те, дори и достатъчно даровити, плащат данък на тенденциозното... [продължение]

•• 110 г. от рождението на скулптора Любомир Далчев (един от "Солунските трима братя" - според Р. Ралин). Творби: центр. релеф "Октомври" на Паметника на Съветската Армия в София (1953, бронз), 50 фигури - Съд. палата в София, Св. Климент Охридски, "Линч", "Децата на Виетнам", Братската могила в Пловдив, Джеси Оуенс в USA..



•• Проф. Св. Игов: "...интерпретация на Далчевата поетика, в която продължават да тежат "безмерно разочарования безбройни". На тях Лъчезар Станчев противопоставя "любов и малка земна вяра". Това е противостоенето на тези двама поети."

•• Едвин Сугарев: САМОТАТА В СТИХОВЕТЕ НА ДАЛЧЕВ И ВУТИМСКИ

Атанас Далчев и Александър Вутимски принадлежат към различни, при това ярко налагащи се поетични поколения. Далчев принадлежи към следвоенното и неговите стихове битуват в контекста, изграждан от една страна от авангардистката поетика на  Гео Милев, Ламар и Фурнаджиев, от друга – от Лилиев и късните символисти, от трета – от виталната поезия на Багряна: това е вероятно и най-кръстопъната, най-ярко разпластена епоха от историята на българската поезия. Вутимски стартира заедно с поколението от 40-те: неговите поетически спътници са Геров, Валери Петров, Богомил Райнов, Радой Ралин и цяла плеада ляво ориентирани поети, сред които и още незабелязания Вапцаров...

[продължение]



ж
Безсмъртните страници на Наполеон 
 
Автор:
 Октав Обри
Раздел: Световни мемоари и биографии
Преводач:
Атанас Далчев












•• 1939 - френският ПЕН-клуб прави най-голямото представяне на културата на България в ХХ век



Из жълтоесенната Витоша се кандилкахме с Лъчезаровата кола. Горе, зашеметени от безкрая, Атанас и Сийка Далчеви ни предумаха от тях да бъде обядът. На връщане, тъкмо се разположихме на терасата в нашата драгалевска градина и се зададе съседът Борис Делчев. Поздравява и отдалече се провиква: “Лъчезаре, мисля за твоя архив. Нося вестник отпреди Войната, в който те има поне десет пъти.” Поканихме го да поседне при нас пред тъмнозеления смърч. Вкусвайки от миражния изглед към града и от моите македонски курабийки, Борис извади копие на вестник “Заря” от 8 юли 1939 година...
[Продължение]