
Първата статуя е подарена от племенницата на Волтер мадам
Дени на театър „Комеди Франсез“, където се намира и сега. Това не
е изчезналата статуя.
Втората мраморна статуя е предназначена за Екатерина
Велика в Русия, защитила пред Волтер българите - „мъдри хора”.
Екатерина Велика се обърнала към Удон, защото тя е
запозната с много от творбите на скулптора. Негови работи отдавна
са проникнали в Русия. Тук скулпторът има широка клиентела сред
просветената част от руската аристокрация. Засиленият интерес на
Екатерина към Волтер, на пръв поглед изглежда странен, но за него
има сериозни причини. Възцаряването на руския престол става в
резултат на интриги и дори чрез убийството на съпруга й Петър III.
Екатерина е принудена да се грижи за престижа на царуването си. В
Европа на XVIII век е изключително популярна идеята за просветения
монарх. Екатерина има амбиция и сладка надежда за постигане на
слава. Тя се опитва усилено да представи правителството си като
образец на перфектна просветена монархия, чрез контакти с видни
европейски мислители и чрез обширна кореспонденция, още от
първите години след издигането си на трона. Кореспонденцията й с
Волтер започва през 1763 г. Тя търси повод да блесне с познанията
си и веднага се насочва към темата за българите, която подхвърля
сам Волтер. Екатерина Велика написва очерк „За българите и
хвалисите”. В него тя опонира на френския гений Волтер, обявявайки, че българите не са войнолюбци, а
„мъдри хора”. От друга страна важна част от дейността на Екатерина е създаването на ценни музейни сбирки, като
огромния Ермитаж. Статуята „Волтер седнал“, която се различава от другата в съвсем малки
детайли, е доставена в Русия през 1784. Това не е изчезналата статуя.
Защо, бронзова статуя „Волтер седнал“ се появява в Париж в 1867 г.?
Директорът на парижкия вестник „Век“, Леонор Жозеф Авен (Havin) (1799-1868) , един от членовете на
опозицията, използвал своя вестник, за да защитава либералните, антиклерикалните и републиканските идеи. За
тази цел той организирал подписка за събиране на средства за статуя на Волтер, като идеолог и символ на
демократични възгледи.
Гениалното в идеята на Авен било, да се ограничи подписката до цена от 50 стотинки (днешни 5 евро),
което отговаря на народния демократичен характер и е по възможностите на всеки. След няколко месеца над
200 000 работници, занаятчии и дребни буржоа, подкрепящи либералните и републиканските идеи, съберат
средствата за статуя, като се решава знаменитата статуя „Волтер седнал“ на Удон да бъде излята от бронз. И
статуята е поставена в градината Монж в Латинския квартал на Париж, в 1867 г. Това е изчезналата статуя!!!
Кой унищожи статуята „Волтер седнал“ на Удон след 1939 г.? От архивните записи личи, че изчезналата
статуя е била от бронз.
Не е трудно да се досетим, че през войната Хитлер, завладявайки Франция, се е проявил с цялата си
трагична мощ. На Хитлер му трябва бронз, метал за производство на куршуми. И статуята „Волтер седнал“ е
превърната в куршуми, заедно със стотици ценни световни паметници на културата в Париж. Забележителната
статуя изчезва от Париж. Източник: Списък на изчезналите публични статуи в Париж
(Liste_des_statues_publiques_disparues_de_Paris).
Стихотворението „Сняг в Париж“ е написано през 1939 г. Кирил Кръстев пише
в своите „Спомени за културния живот между двете световни войни“ („С българи в
Париж“):
„Предвоенните 1938—1939 г. събраха доста българи — художници,
интелектуалци, писатели — в Париж. Мнозината бяха командировани със собствените
си заплати или със стипендии от Министерството на просветата, или по друга линия —
за културно усъвършенстване и специализация, за осведомяване и проглеждане в
световната култура… Така през есента на 1938 г. в Париж се събрахме доста хора от
българската интелигенция: писателите Лъчезар Станчев и Асен Разцветников,
художниците Илия Бешков, Ненко Балкански, Преслав Кършовски и Цветана Мицева,
Янко Анастасов, скулпторката Васка Емануилова…“