Лъчезар Станчев (12/25.9.1908 – 13.3.1992) е „поета на усмивката”, изявен в 1930-те години, писател, преводач, журналист, основател на сп. „Славейче” и автор за деца. Роден във Вършец, първият Лъчезар носи името си по идея на бащата Дончо, с псевдоним Лъчезаров.

С „кристална чистота на стиха” и сонети извисява любов над градския „дзифт” и чрез „Пролет на булеварда” отхвърля първи в своя век господстващата представа за покварата на града.

Забележителна оценка на поезията му от 30-те години е резултатът в 1937 г. от гласуване в СБП с председател Д. Немиров, когато е приет за член на първо място по брой гласове, измежду 48 кандидати от Ран Босилек, Димитър Талев, Змей Горянин, Славчо Красински... до Радевски, Чудомир, Караславов.

„Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме” си спомнят от „звездната плеяда от 1940-те” (Вутимски, Геров, Валери Петров...).

Благодарение на общуването в Париж от 1930-те години с Пол Елюар и сюрреалистите, през 1950-та Лъчезар Станчев посреща най-признатия поет на Франция – Елюар в София и съдейства за неговия превод-адаптация на Ботев в „Poèmes de Christo Botev“ – световен паметник на българската поезия от 1952 г. Тогава се заражда славният мит „Стих на Ботев в Сорбоната, написан със златни букви“ и днес Google търси „Къде е стихът на Ботев в Сорбоната?“

Оценка на „литературния частник“, основател на сп. „Славейче“ в 1950-60-те години, дават читателите чрез тиража 120 000 броя.

„Голямата годишна награда за поезия – 1939 г.“ Лъчезар Станчев получава за „Земя под слънце”, коментирана от Йордан Бадев във в. ”Зора”. Тази награда радва сватбата в църквата „Св. София“ през 1941 г. с филоложката Елена Вл. Бояджиева от Охрид и кум е Елин Пелин.

Лъчезарният текст на песента „Усмивката”, с музика от Митко Щерев, става хит на 1980-те години и емблема на група „Трамвай № 5”.

# Бивалици за Лъчезар Станчев •• Бивалици във вестник "Стършел" - на гръба на корицата •• 1939 - френският ПЕН-клуб прави най-голямото представяне на културата на България в ХХ век •• Парижкият роман на Лъчезар,   •• "Отличие за името и малко топлинка за кесията –1939 г." •• "Голямата годишна награда за поезия в най-успешната за Царство България – 1939 г." •• Елин Пелин кумува на Лъчезар, •• Елин Пелин кръщава сина на Лъчезар •• Пие ли Карем мътеница •• Първи стих на Геров, "частник" със Змея и в "Славейче", •• Македония в песни и усмивка •• "Музата"  от Руми •• "Белотата"  от Влади ••  Български стих запазва ВОЛТЕР за Париж с Екатерина Велика и уличава Хитлер. # •• Митът "Стих на Ботев в Сорбоната в Париж" с Елюар и Пикасо до Лъчезар Станчев от 30-те години. •• Мразовитата ценност на дядо Коледа и божествената Снежанка •• Откровението на малките у Елин Пелин и Елисавета Багряна изпипано от Лъчезар Станчев •• „Литературният частник“ Лъчезар Станчев основава корпорацията „Славейче“

# Отзиви за Лъчезар Станчев •• 22.9.1930 г., Петър Динеков, "Безшумни дни", в. "Лит. глас". •• 10.1930 г., Зах. Кам., , "Безшумни дни", сп. Провинция.•• 1933 г., Йордан Бадев, "Нищо ново под слънцето. (най-младите ЛС...), в. "Зора". •• 1934 г., Милко Ралчев, "Критика на новата бълг. лирика". •• 1936 г., Петко Росен, "Поезията 1936", в. Зора. •• 1937 г., "Как Париж посреща свойте гости", в. "Заря". •• 1938 г., Кирил Кръстев, "С българи в Париж", Изд. БП, 1988. •• 1938 г., СБП, Анонимния литературен конкурс „Лидия и Иван Шишманови”, в. Зора.•• 8.3. 1939 г., "Вечер в Париж в чест на българския ПЕН клуб", в. "Заря". •• 8.4. 1939 г., Български новини от Париж, в. "Заря" •• 1939 г., Георги Цанев, "СТАРИ И НОВИ ПИСАТЕЛИ НА НАЙ-ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ". •• 1939 г., Голямата годишна награда за поезия, в. Зора,"Щастливците от 1939", Йордан Бадев. ••1940 г., Nicolai DONTCHEV, "TERRE DE SOLEIL", par LATCHEZAR STANTCHEV, LA PAROLE BULGARE. •• 1941 г., Гатю С. Никитов, "За Училище за жени", сп. Развитие. •• 1966 г., Максим Наимович, "Емил Верхарен, Стихии", Превел Лъчезар Станчев, „Народна култура ", 1965 г . •• 1992 г., Иван Радославов, Българска литература 1880-1930, УИ "Св. Климент Оридски", 1992. •• 1998 г., Св. Игов, "Париж под слънце и благи думи...".   #•• 2004 г., Валери Петров, "Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме." •• 2005 г., Св. Игов, "Кратка история на българската литература", Изд. З. Стоянов, УИ "Св. Кл. Охридски. •• 2017 г.  Надежда Стоянова, "Капка" от 1930-те години" в сп. “Филологически форум”, бр. 5, Изд. на Фак. по славянски филологии.